Bitter melon

Момордиката (Momordica charantia) принадлежи към семейство тиквови и произхожда от тропиците - поред едни източници от Югоизточна Азия, а според други този въпрос не е изяснен, защото е широко разпространена в тропическите области на Азия, Африка и Америка. В тези части на света нейните неузрели плодове са популярен зеленчук. Те са особено богати на полезни вещества - както хранителни, така и лечебни. Съдържанието на витамин С в тях е съпоставимо с това на лимоните. Характерното за тях е, че имат горчив вкус, но именно заради него се отглеждат. Доста широко се използват в кухните на Малайзия, Виетнам, Филипините, Тайланд, Китай, страните от Централна и Южна Америка, и карибските острови. В тези райони се използва широко (плодовете и листата) и в народната медицина.

Растението е едногодишно, лиановидно. Подобно е на растението на луфата (по-малко на това на динята). Плодовете са продълговати и в зависимост от сорта са дълги от 6 до 60 см. Покрити са с множество израстъци подобни на брадавици. За готвене се използват неузрелите плодове. Характерното за тях е, че имат горчив вкус. Поради тази причина на Запад това растение и плодовете му се наричат горчив пъпеш. Степента на горчивина зависи от две неща: 1. степента на зрялост - колкото са по-стари, толкова са по-горчиви и 2. от сорта - сортовете с тъмно зелени (неузрели) плодове са по-горчиви, а тези със светлозелени (неузрели) - по-малко.

Отглеждане: Момордиката се отглежда както краставиците, с тази разлика, че тя се нуждае от по-дълъг вегетационен период преди да започне да плододава, и затова семената се засяват рано (чрез разсад или директно) - до следата на май. За сигурно никнене температурата на почвата/субстрата трябва да е поне 20 градуса. При оптимална температура изникват за 1-2 седмици. Устойчива е на болести.

Беритба: След началото на цъфтежа плодовете на момордиката се развиват бързо (както краставиците) и затова трябва да се берат често. За консумация се използват неузрелите плодове, които са достигнали типичния за сорта размер. Те трябва да са твърди (докато са млади вътрешността им е като при тиквичките, а със зреенето става куха), а семената трябва да не са се развили. При зреенето плодът се разпуква от към върха на три части, които се завиват назад. Цветът на узрелия плод е оранжево-червен.

Кулинарна употреба: Както вече беше отбелязано плодовете на момордиката са горчиви и в зависимост от сорта и степента на зрялост могат да бъдат от леко до много силно горчиви. Именно горчивия вкус отличава този зеленчук от останалите и го прави подходящ за приготвянето на ястия с отличителни вкусови качества. Истината е, че повечето хора, които не са свикнали с този тип кухня в началото не харесват този вкус (особено ако се използват силно горчиви сортове). Интересното е, че човек може да привикне към него, и то до такава степен, че да му стане сред любимите. Точно както е при любителите на лютото - започват да ядат все по-люто и това им харесва, дори се пристрастяват. Положението с момордиката е идентично - дори и в началото да не ти харесва, с времето се привиква и започва да ти харесва много. Това е и причината за широкото и използване в кухните на много от страните с тропически климат (от където произхожда растението).

Най-често този зеленчук се вари, задушава, пържи, пълни се със свинско месо и се пече, приготвя се на супи, консервира се (както краставичките) и др.

Лечебни свойства: Плодовете и листата на момордиката от векове се употребяват в народната медицина на страните в които е разпространена. Използват се при множество болести. При това срещу сериозни заболявания. Дори човек, който чете за различните качества на момордиката би се запитал: "Това зеленчук ли е или билка"? Явно е и двете! Тук ще споменем само някои от лечебните качества, които към момента са потвърдени (по-често само в лабораторни условия) и от съвременната медицина:

Както повечето храни съдържащи горчиви вещества, така и момордиката влияе положително на храносмилането, като същевременно за разлика от повечето други горчиви храни тя може умерено да се използва и от хора с язва, защото съдържа вещества, които смекчават дразненето.
Напълно доказано е, че оказва благоприятно въздействие при диабет, защото снижава нивото на кръвната захар.
Снижава нивата на холестерина и триглицеридите.
Цялото растение показва въздействие срещу различни ракови образувания.
Има антивирусно действие (срещу редица вируси). Лабораторни ин витро тестове дори са показали, че някои съставки забавят развитието на вируса на СПИН, но те се абсорбират трудно от човек при орално поглъщане.
Листата и плодовете показват широко антибактериално действие.
Има данни, че действа като слаб имуномодулатор (засилва имунната система).